Днес ще отворим за вас вратите на един апартамент, който впечатлява с уникален дизайн, постигнат чрез креативна смесица на цветове, материали и форми. Неповторима визия, дело на български дизайнер.
Жилището в първоначалния архитектурен план и строителна реализация изобщо не пасва на желанията на собствениците, и само заради впечатляващото разположение на приземен етаж с голям двор, с гледка към Витоша – решават да го купят, като още по време на огледите наемат Миглена Стумбова от „Студио ШкафА“, за да ги консултира с концепция за трансформиране и интериорен облик. В резултат се случва тотално преобръщане на площите, но с повишена функционалност и отличен дизайн.
Родителската спалня с дрешник е изтеглена в северната част на апартамента, отделена с интериорни френски врати, за да може към юг да се обособи кухненското и дневното пространство, с панорамни прозорци и излаз към двора.
Детските стаи за батко и бебе също гледат на юг, в линия с дневната.
Собствениците имат пътешественически дух, обичат стара Европа и устойчивите материали за дома – в цветовата палитра на жилището са заложени дърво, керамика, кожа, лен, меки тонове с цветни акценти. Специален интериорен акцент е облицоването на вратите, за да имат визия на стари кожени пътнически куфари.
Сбъдната мечта на детето в дома (и на бащата) е леглото-микробус, умалено копие на известният миниван от 50-те години, който е пресъздаден до най-малкия детайл. Изцяло ръчно изработен, с истински джанти и гуми, волан и кожен салон, дори с работещо осветление!
Баните са две – родителска и детска, с италианска керамика, осветление и санитария.
Осветелнието в цялото жилище отново идва от модерни италиански брандове.
Коридорните площи са семпли, с дървена облицовка, приятен цвят и модерни акварели от българска млада художничка.
Фотограф: Александър Новоселски
За да ви запознаем по-подробно със спецификите на проекта, се свързахме с Миглена Стумбова, която любезно отговори на няколко въпроса:
Споменавате, че първоначалното разпределение на апартамента не е било функционално и са направени множество промени. Наложи ли се събаряне/изграждане на стени, местене на ВиК инсталации или други сериозни ремонтни дейности?
Да, премахнати бяха няколко стени, за да се обособят пространствата по функционален начин. Първоначално кухненският ъгъл беше поместен в дъното на апартамента, далеч от дневна светлина и като част от 18 метрова ходова линия от входната врата.
Предвид партерното разположение на апартамента и наличието на собствен двор, изместихме кухнята и трапезарната част към външната част на апартамента, а в тъмния ъгъл разпределих спалнята. Към нея, като изключителна екстра, се обособи просторна гардеробна и собствена баня с пряк достъп. Липсата на дневна светлина и свеж въздух, компенсирах с 3 метрова портална остъклена врата по ширина, която при отваряне спомага спалнята да се слее с дневната, и допуска така нужните светлина и простор.
ВиК промените също бяха сериозни, тъй като леко изместихме локацията на едната баня, доколкото позволяваше вертикалната инсталация. Преместването на кухнята също наложи съществени промени, за да бъде изведена водата до кухненския остров.
Предвид ремонтните дейности и това, че голяма част от обзавеждането е поръчково, колко време отне реализирането на проекта?
Времето за проектиране и реализацията отне 18 месеца. Всеки един детайл е проектиран прецизно и изпълнението е съблюдавано с изключително внимание, за да бъде съвършено. Този дом може да се нарече сбъдната мечта, тъй като всяко нещо е обмисляно до пълната увереност на инвеститора, че именно това е най-доброто решение, а също се заехме с много тежки задачи, що се отнася до технически решения, които имаха нужда от време, за да се постигнат в най-добрият им вариант. Едно от тези решения беше детското лего, реплика на мини-буса WV T1 от 50-те години, който е изработен от истинска метална конструкция, облечен с ламарина, пастиран и боядисан с истинска авто боя. Също така е окабелен, за да има фарове, аварийни светлини, клаксон и дори въртящ се волан. На покрива, в куфарното отделение се намира матрака на малкият любител на количките. Това начинание коства 10 месеца професионален труд на сериозен екип от ентусиасти, за да го реализираме.
Собствениците на жилището имаха ли конкретно задание или визия, която търсят или се довериха на Вашия опит и усет за естетика?
Да, много балансирано, семейството беше разпределило отговорностите си свързани с този проект. Дамата беше тази, която имаше отношение към дизайна и визията на дома. Заданието не беше конкретно, но имах ключови думи – странно, нестандартно, различно, да има естествени материали. Признавам, че по пътя на съграждане на този интериор минахме и през етап проба/грешка, докато се напаснем като вкусове, но пък резултатът показва, че всичко си е заслужвало. Въпреки непрякият път към целта, мога да кажа, че семейството ми имаше пълното доверие и са ми позволили да реализирам и най-изненадващите си идеи в тяхното жилище.
Подкрепата и одобрението им съм усещала през цялото време, а днес мога да ги нарека мои приятели.
Силно впечатление прави цветовата комбинация, която прелива от по-обрани земни, релаксиращи тонове в коридорите и спалнята, към ярки акценти в дневната и кухнята. Как се спряхте на смелото трио червено-жълто-синьо?
Понякога дизайна не може да бъде обяснен и да има категорична логика. Смело е, но както собствениците на това жилище, така и вие ще легитимирате, че се получи :) Всичко тръгна от синята кухня, избора на този силен цвят заяви, че тази зона ще има характер. В последствие жълтите осветителни тела дойдоха, като естествено продължение, а пък червеното се появи “случайно”- на принципа на отхвърляне на вариантите за столове за трапезарната маса. Тръбата на въздуховода е едно от онези “дизайнерски решения”, в които от дефект правим ефект. Трябваше на стигнем до комина, и видимата тръба беше част от по-индустриалното звучене, но избора на цвят беше едно от последните неща, които направихме. Някак естествено се получи…
Поръчковите мебели отлично кореспондират с останалата част от обзавеждането, осигурена от популярни италиански брандове. Изработката на мебели по Ваш проект честа практика ли във Вашата работа или прибягвате до нея когато клиентите изискват нещо по-нестандартно?
Винаги съм имала този “проблем”, когато си представям нещата по определен начин и не мога да намеря конкретен продукт, който да отговаря на фантазията ми. От малка това ми се случваше с избора на дрехи, а сега в практиката ми просто вече съм свикнала да се опирам на своя екип от производители на мебели, метални конструкции и други нестандартни продукти. За мен това е свобода да развивам въображението си и смятам че именно това ни прави отличими, като артисти създаващи интериори. Да, това създава предпоставки, нещата да не са отговор на очакванията ми понякога и да си навлека проблеми с неочаквани сценарии, но съм приела, че това е пътя да намеря “моите” хора, с които да споделяме една вибрация и да сме неуморни в преодоляването на предизвикателства.
Разбрахме, че облицовката на вратите като куфари е закачка свързана с любовта на обитателите към пътешествията. Има ли други акценти в интериора, които също отразяват личността на собствениците?
Целият интериор е отражение на живота на собствениците си. Любовта към разходките в гората и излетите в планината е причината на има толкова много дърво и употреба на зелен цвят, като той е ненатрапчив и естествен, носи спокойствие като горски полъх. Детската стая е тотално отражение на манията на 5 годишният палавник, който е обсебен от колички и обожава да играе с всякакви видове писти, бъгита и коли с дистанционно. Постарах се да избягам от преходната линия на определени детски герои или моментна страст, за да може дизайна да остане устойчив във времето. Момчетата, които произведоха колата-легло, бяха толкова влюбени в идеята, че признаха своята абсолютна готовност да спят в това легло и като възрастни… :)
В обзавеждането откриваме модерни, ретро, винтидж и индустриални елементи. При изготвянето на проекта, имаше ли определен интериорен стил, към който се изискваше от Вас да се придържате или от самото начало се насочихте към креативния микс, който виждаме сега?
Насоките които получих от инвеститора за мен бяха съвсем индустриални, когато бях готова с първия вариант на идейния проект и го представих, а той беше доста индустриален, получих продължително мълчание и въпроса – “Ти сигурна ли си, че си разгледала снимките, които ти пратих?”. Още вечерта получих съобщение “Разгледах отново снимките, които съм ти пратила. Сега разбрах защо си направила този дизайн :)”. От тогава винаги държа да коментираме заедно снимките отразяващи вкуса на клиента, защото в една фотография двама виждат две различни неща, а също така е и необходимо време да се напаснат вкусовете на дизайнера и клиента, както се калиброва машина за печат например. Когато тази стиковка вече беше реалност, всичко тръгна в тази щура творческа посока, в която нетипичното, странното и леко откачено бяха водещи. Аз лично предпочитам процеса да отнеме повече време и да постигнем прекрасен дизайн, отколкото да няма ангажираност и приемственост и просто да наложа определена визия. За мен дизайна трябва да разказва история и да носи послание, това придава смисъл и съдържание на това своеобразно творчество.
Прочетете също: Полезни съвети за осветление в дневната
